Боли! Сърцето в болка се къса,
но аз знам за моята ориса
на болка и вечна красива самота,
защото има губещи в доживотната игра.
Отново и отново чувам глухото „Обичам те”,
сърцето ми пак за пореден път се свива
в спазъм, последван от пълна апатия,
родена от ирония, просмукана със самота.
Да имам вяра? Имам я, но в миналото,
че ме чакат по-добри и по-светли времена.
Измами, болка, а после пълно безразличие,
това ме чака, знаех го преди, знам го и сега.. ...