НА НЕЯ
Една сълза по бузата се стича ,
скрила в себе си от болка океан.
Споменът небрежно се съблича ,
останал в тъмнината с нея сам.
И само миналото вижда Тя ,
забравила че да живее продължава ,
а в вазата стоят повехнали цветя
при все че лято наближава.
И всичко пусто е , и няма обич ,
душата продължава да кърви ,
а Тя сама и с болка във гърдите ...