lofenasko (ТтТтТтТтТ)
140 77
4 мая 2007 г., 14:24

На нея и беше за първи път, а за него това бе развлечение 

  Поэзия
990 0 5
Навън валеше.
Беше късна пролет.
Дърветата играеха с дъжда.
Той седна до един прозорец
и я взе в коленете си така.
Открехна леко,
въздух уж да влезе.
Да усетят аромата на деня.
После я целуна по челото,
нежна песен мило и запя.
Песента косите и погали,
очите и от радост просълзи.
На рамената и горещина остави,
в сърцето и забиха се игли.
За първи път тя чу : "ОБИЧАМ ТЕ!"
За първи път бе станала жена.
А той говореше и по инерция...
... приемаше като развлечение дъжда.
И вън валеше... и в очите и валеше,
щом той със също толкоз нежен глас,
прегърна плюшена играчка и каза:
"Обичам те аз!"
В душата и мъглата падна,
пролетта си тръгна, както бе дошла.
Едно искренно "Обичам те" очакваше,
а получи искрена лъжа.
Зениците и станаха по-малки,
там не светна вече радост,
но тя закле се цял живот да чака,
едно "обичам те" изказа, но и от душа.
Направи всичко, за да я обикне,
но той говореше все наизуст.
Заболя я... тръгна си от него...
Все някога ще му е за първи път.

© ТтТтТтТтТ Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "а получи искрена лъжа"- малко ме развесели. Хубаво е.
  • Добро е,много даже,браво
  • И на мен ми хареса!
    Поздрави!
  • Много красиво е описано...
  • малко е необичайно,но това му е хубавото,харесва ми.
Предложения
: ??:??