Едно момче с усмивка голяма
лежи там, в черната пръст
и между нас вече го няма,
остана само името на белия кръст.
Защо си тръгна, защо ни остави,
сега за тебе всички скърбим.
,,Защо, Ники, защо го направи?!" -
със сълзи на очи тихо мълвим.
Около нас обикалят весели спомени,
яхнали колело с бели крила,
много сълзи бяха и ще бъдат отронени,
моля те, върни се, на парка ела. ...