15 февр. 2018 г., 18:23
И днес стоя аз пак замислен
Сред тази мрачна пустота
Моят път от бялата луна осветен.
Ще останат ли следите ми до пролетта
Ще видя ли нежната й усмивка отново?
Демонът даже тъгува, а ангелът ридае
В една душа на смърт обречена
Устни, посинели, нашепват едно име
Едно име, име на една жена
Къде е тя?.. пита се тъжно едно сърце
Защо бяга?.. протягат се две жадуващи ръце
Една единствена се оказа тя ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация