4 окт. 2019 г., 23:36

На обеда във есенния ден 

  Поэзия
875 0 3

***

На обеда във есенния ден,

ожарена от тия пусти манджи,

оченцето ми хвана един крем

от сайта за мобилни разпродажби.

 

И рекох си ,,аха!" и вече ,,баста!"

от тая пот без кръв и тоз котлон.

Черпака го оплакнах джаста-праста

на мивката над пълния сифон.

 

И морно се обтегнах на дивана

от новата ни холна гарнитура

с едно наум, че трябва да престана

зловещо да си чопля маникюра.

 

Че време е тез кунки работливи

награда да похванат за труда си.

Не само да се гонят над ядиво

червен пипер, брашно и сол да ръсят.

 

От клик на клик-поръчка одобрена...

Потрих ги аз доволно тез ръчици.

От утре ще блестите като мене-

край с кухненските жълти ръкавици.

 

Навремето не беше ли от входа

Павлинчето добра маникюристка?

Да взема да й звънна... А, свободно!

Сега ще питам колко ще ми иска...

 

Добре, ама, в разгара на купона

със мойта дружка-първа хубавица,

влетя мъжа ми с четири кашона

домати и пипер за лютеница.

 

И аз така, с ръце на първа дама,

оперени като на малка сладка жабка,

внезапно осъзнах, че ще остана

до утре във помията да цапкам...

© Даниела Йорданова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??