Топлата прегръдка на луната,
да усетиш в хладна снежна нощ,
когато студ сковал е във душата…
Да те погали със синия си разкош…
Без да има облаци от бели сънища,
да можеш да я видиш как се смее.
И да видиш в очите и безкрайни пътища
от обичта в косите и. Ще сгрее
сърцето старо на един самотен пътник,
останал без тревоги и без чувства -
с избит от самотата пореден кътник
и с улица от бръчки - безкрайно пуста… ...