Не ме щади! Отдавна изгорях.
Ти стъкна клада, аз се хвърлих смело.
Очите си завързах, полетях
безпаметно, на огъня в постелята.
Не беше страшно, миг един, искра...
Топлинен шок по сухите артерии
накъса миналото, разпиля
парченцата зад пламъчните двери.
Пречистена, спасена, оцеля
душата ми, макар и вече пепелна.
Прашинков дъжд във тебе днес валя -
единствен на сърцето ми владетелю.