Щом ветрове задухат
и зимата пристига,
в душите добротата
бавно се надига
и в празниците Коледни
с грейнала елха
замисляме се за сираците -
децата на греха.
За детските ръчички,
протегнати към нас,
засъхнали сълзички
в празничния час,
за погледи с надежда,
подаръци в замяна,
дарили ги за мигове
родителска измяна...
Но не с дрешки нови
и лакомства безброй
грейнаха лицата
след сълзите-порой,
а с прегръдки топли
за час един дори,
стопихме ледовете
в детските души!
декември 2007 г
Да поместя това стихче ме провокираха всички инициативи за помощ на деца с увреждания и сираците от домовете за изоставени деца!
© Nina Toshich Все права защищены
Много силен стих!
ПОЗДРАВИ!