18 февр. 2007 г., 21:49

На парчета... 

  Поэзия
556 0 3
И няма блясък вече във очите,
и така бавно минават дните.

И вече не виждам смисъл да живея
и времето си да пилея.

Този свят жесток, бавно нож в сърцето ми забива
и всичко в мен убива.

Тишината прониква в моята душа смирена,
от лъжи и лицемерие ранена.

И бавно омагаосва сърцето ми разбито,
със черно кадифе покрито.

Огледалото не показва моя образ вече
и живота ми изтече.

Аз съм като капка в синьото море,
като звезда в безкрайното небе.

Аз съм пламък в огъня горящ
и съм факла в света пламтящ.

Аз съм и обич и омраза,
аз съм счупена на парчета ваза...

© Ива Валериева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??