Luna13 (Моника Стойчева)
147 593
28 мар. 2014 г., 14:07

На перона на времето, глътките Любов остават вечни... 

  Поэзия
591 0 5

Утринта е студена, защото си тръгвам...

приготвям кафе и целувам очите ти.

Нощта бе красива, но кратка,

прегръщаш ме нежно

и отново си сам на перона на времето...

 

Изпрати ме със много дълга целувка -

отпечатък по тъжните устни...

Влакът бавно ще отпътува,

но оставя следите в сърцето ти...

 

Вечерта е студена, защото ме няма...

приготвяш вечеря и целувайки спомена...

Нощта се усмихва, изпила нашето вино...

без да знае, че

Любовта е по-силна от времето...

 

 

 автор: Моника Стойчева

 27. 03. 2014 г.

© Моника Стойчева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "Любовта е по-силна от времето..."

    Споделям, Моника!

    Поздрав!
  • Докосваш по неописуем начин! Поздрав!
  • Благодаря, ви за оценките и коментарите!
  • С Мисана! Тя никога не си отива съвсем, нали...
    Красив стих!! Поздрав, Моника!!
  • Хубаво нещо си написала, Моника! Извърших лека медитация със затворени очи, но като ги отворих образите ти си бяха по местата. Трайност, която е добър знак.

    "отново си сам на перона на времето..." - поетично ребро от тялото на текста.

    "вечерта е студена...приготвяш вечеря...целувайки спомена..." -
    също поетична находка.

    "Нощта се усмихва, изпила нашето вино..." - Превъзходно!

    Бих поспорил само за финала: "Любовта е по-силна от времето". Твърде е очакван. И като Нилс Бор бих възкликнал: "Не е достатъчно безумен, за да бъде верен!"

    Поздравление от един преминаващ по перона на времето странник!
Предложения
: ??:??