Посветено на всички поети и писатели от сайта! А също и на тези, обичащи нашата импровизирана поезия и ценители на нашето изкуство като на учещи се млади творци!

Стоя пред празен лист,
с химикал в ръка
и чудя се какво да пиша.
Стоя и мисля -
а може би за пролетта,
за това ли иска
листа ненаситен?

То ми навик стана
да късам листи бели,
да ги хвърлям по кьошета
застоели.
И ето пак започвам отначало,
листът - приятел мой,
отново чака
нова муза, рими нови
аз да сътворявам
и безкрай да си говорим
с него в мрака!

Душата си раздадох,
като търговец щедър.
А усмивката ми блесне
със позната ведрост.
Вече нямам теми
за какво да пиша
и стих ще сътворявам
за самото нищо!

Денят еднообразен
за мен така минава
брат ми - листа празен,
а чедо - химикала!
Мълчешком със тях споделям
всякакви тревоги
и на тях отделям
от моето време - много!

Те са нещо мое -
моя ценничка палитра!
Те за мен са всичко!
Не рисувам аз картини,
ала за това пък
сътворявам рими!