nevestulka (Ваня Накова)
109 47
3 сент. 2017 г., 21:52

На покрива 

  Поэзия » Другая
5.0 / 2
472 0 2
Осем и тридесет и две.
Топла септемврийска вечер.
Небето е във всички цветове.
Мирише на обреченост.
Миг тишина. После долу някой форсира.
Мирис на бензин, скърцане на спирачки.
Животът никога не спира.
Някой пече чушки, друг слуша новини,
Децата си играят на футболисти.
Светът не спира да се върти.
Тук горе е малко ветровито,
Малко е самотно, малко е далече ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Накова Все права защищены

Предложения
  • ditadita (Виктория Милчева) Обичай ме навеки. Лирика
    Обичай ме навеки. Лирика
  • stivi797 (Стефан Янев) Как на фронте 2004
    Не знаю как были дела в Афганах.... Ведь не ходил я с финкой на душман. Но и меня побаливают раны. А...
  • Азазел (Неличка) ***
    Капли падали, падали, падали, будто небо осени грустно плакало, будто жизнь умерла, как солдаты на п...
  • Adriano-Riano (Adriano Riano) Портрет
    Неподалеку от лесной опушки, И сбоку невеликой деревушки. Смотря на чащу, глухой лес, В коим полным-...

Ещё произведения »