Валери_Станков (Валери Станков)
1383 941
23 июл. 2024 г., 11:46

На попрището жизнено към края 

  Поэзия » Любовная
136 4 4

НА ПОПРИЩЕТО ЖИЗНЕНО КЪМ КРАЯ

 

Като ми млъкне цял ден джиесемът,

от паламуд на сухо по мълчи.

И – дяволите нека да ме вземат! –

след теб останах вече без очи.

 

На пейката със градските склерози

глупея – като социум и бит.

И пиша ти ту стихчета, ту прози

на някакъв си, само мой, санскрит.

 

На попрището жизнено към края,

дори да ме излъскат в „Пирогов”,

аз – любовта какво е, вече зная! –

без теб ръждясвам просто от любов.

 

Сам като куче улична порода,

без теб живея гадните си дни.

И всяка нощ затискам с хлебна сода

убийствените си киселини.

 

Неразбираем за деца и внуци,

за сродници с неясно потекло,

все още съм готов за революции,

но само върху чашата с мерло.

 

А ти край мен дори не спираш вече –

да чуеш сладичкото ми „Ап-чих!...

Аз съм едно изкукало човече,

душа за теб заровило във стих.

© Валери Станков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??