Въздишка тежка вкопчила ръце у мен

изтръгна се и бавно падна към безкрая,

изгубва се, отеква тътена от нея в мрак

тъма криле огромни разпростира.

Невиждам нищо, обръщам се назад да я открия,

встрани поглеждам бързо зa да ведя диря

завъртам се, приклякам с поглед бесен да я зърна -

къде избяга, накъде пое без мене, мила.

Така останах сам в пустиня непрогледна,

заровил си нозете в някакви дела отровни

и газя, мачкам с ходилата като стъпя

спомена за дните свидни пропилени.

Застинал тихичко на прага босоног,

потънал в мисли кръвожадни,

стоя и взирам се през порта тясна -

какво ме чака... искам да отгатна.