На предателите
За нощите без сън благодаря ви,
за дните в гняв и гнет благодаря.
Прегръщам всеки, що ме изостави,
отблъснал грубо моята ръка.
Не вярвах, ала всичко е възможно -
кристален звън завчас ме отрезви.
В началото реших, че е безбожие,
но в миг си рекох сетне: „Забрави”.
Не са виновни те, че тьй ме мразят.
Виновната съм аз, добра че бях.
Най-милото ми искаха да сгазят, ...