2 сент. 2005 г., 12:05

На предела 

  Поэзия
821 0 2
Мы же,милый,только души
у предела света.
         Анна Ахматова

Нощта наметна тъмен шал.
Притихнаха във клоните врабците.
Изплака някъде роял.
Замлъкна.И останаха щурците.

Отгоре се посипаха звезди.
Луната се усмихна съпричастно.
А стъпките по топлите бразди
заплетоха капан опасен.

И всеки е ловец и жертва.
В очите ни -оранжеви искрици.
Но нека своя зов последват
сърцата ни-безсмъртни птици...

© Здравка Маринова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??