21 янв. 2008 г., 23:19
На приятели
Мръква се. Къде си?
Защо ли питам? Зная!
Прегърнал любовта в ръцете си,
затворил очи на ръба на безкрая,
се скиташ в сърцето й...
блажен и безмълвен,
по-тих от усмивката ми
и по-благословен от щастието ми!
Няма да те спра, защото ти го заслужаваш!
Обичам те, Приятелю! Стигни безкрая...
P.S. Моля не приемайте настоящото като опит за поезия, просто се опитвам (макар и нескопосано) да поздравя двама влюбени приятели!
Защо ли питам? Зная!
Прегърнал любовта в ръцете си,
затворил очи на ръба на безкрая,
се скиташ в сърцето й...
блажен и безмълвен,
по-тих от усмивката ми
и по-благословен от щастието ми!
Няма да те спра, защото ти го заслужаваш!
Обичам те, Приятелю! Стигни безкрая...
P.S. Моля не приемайте настоящото като опит за поезия, просто се опитвам (макар и нескопосано) да поздравя двама влюбени приятели!
© Катя Иванова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Стигнахме го!!!
А с такива приятели, преминаваме и отвъд него!
Обичаме те, Харка...и двамата те обичаме!!!