27 нояб. 2006 г., 17:57
На прощаване
На прощаване
Знам, че и този ден ще дойде
Ще си тръгнеш от мен,
Без дори за последно да извърнеш глава.
Боли, ужасно боли.
Туй мое счупено сърце.
Ще те моля да останеш,
На колене, със солени сълзи в очите.
Толкова е трудно, да ти обясня
Чувствата властващи в сърцето ми.
Само заради теб живея,
Но ти така и не разбра.
Отиде си!
Не, не искам да се обърна
И да те погледна за последно.
Сърцето вече на парчета е.
Животът просто си отиде от него.
За последен път ти казвам “Остани”,
Но ти не ми обърна внимание.
Прегърна ме и каза хладно,
Че искаш приятели да си останем.
Но аз не мога така. Вече не.
Това бе края на всичко.
На всичко, което някога е имало между нас
Любовта ми не бе достатъчна,
За да те задържи при мен.
Не искам дори да чуя името ти,
Защото си спомням хубавите дни,
Когато ти шепнеше нежно в ухото ми:
“Винаги ще те обичам.”
Е, оказа се, че думите ти са лъжа.
Ужасно боли, но знам, че
Някой ден болката ще спре.
Нищо не мога да направя,
Трябва или да се предам,
Или просто да продължа напред.
И затова аз реших:
Ще се срещна лице в лице с любовта
И ще викна срещу нея:
“Сбогом, любов, глупачко,
Щом не искаш с мен, добре.
Друга си намери, която да вярва
На хилядите ти лъжи!”
Знам, че и този ден ще дойде
Ще си тръгнеш от мен,
Без дори за последно да извърнеш глава.
Боли, ужасно боли.
Туй мое счупено сърце.
Ще те моля да останеш,
На колене, със солени сълзи в очите.
Толкова е трудно, да ти обясня
Чувствата властващи в сърцето ми.
Само заради теб живея,
Но ти така и не разбра.
Отиде си!
Не, не искам да се обърна
И да те погледна за последно.
Сърцето вече на парчета е.
Животът просто си отиде от него.
За последен път ти казвам “Остани”,
Но ти не ми обърна внимание.
Прегърна ме и каза хладно,
Че искаш приятели да си останем.
Но аз не мога така. Вече не.
Това бе края на всичко.
На всичко, което някога е имало между нас
Любовта ми не бе достатъчна,
За да те задържи при мен.
Не искам дори да чуя името ти,
Защото си спомням хубавите дни,
Когато ти шепнеше нежно в ухото ми:
“Винаги ще те обичам.”
Е, оказа се, че думите ти са лъжа.
Ужасно боли, но знам, че
Някой ден болката ще спре.
Нищо не мога да направя,
Трябва или да се предам,
Или просто да продължа напред.
И затова аз реших:
Ще се срещна лице в лице с любовта
И ще викна срещу нея:
“Сбогом, любов, глупачко,
Щом не искаш с мен, добре.
Друга си намери, която да вярва
На хилядите ти лъжи!”
© Диляна Неделчева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Не е редно да включваш в графа "поезия" внезапен изблик на силна емоция, чиито стихове не са поне римувани в края!
-
МИла, трудно се чете този хубав стих
Поздрави -
Много силна емоция си вложила тук,но...Дилянка, нямам лупа,мила, как да го прочета?
Поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
