В отвесното се раждат богове
и вертикално те се напластяват.
Листото есенно от грехове
полита стръмно без да ги познава...
И аз политам - птица над пръстта,
от есен друга бавно приземяван.
От чупките на полета плътта,
със синевата в трепет се прощава.
Пространството е фон за този миг -
най-звездният в небе беззвездно.
Когато живото оставя само мит,
запомнил ясно всичко предпоследно...