6 окт. 2007 г., 22:21

На прощаване с любим 

  Поэзия
1160 0 1
Заминаваш скоро и оставяш ме сама.
Мислех, че ще бъдеш ти - ала, уви, лъжа.
Със сълзи в очите и болезнена тъга,
сърцето ми прониза, ах, съдба... съдба...

Замина ти и облакът не закъсня.
Проливен дъжд в сърцето заваля.
Обичам те до болка, не мога аз така,
без тебе да живея сам-сама с вина.

Това е то, не ще те видя нивга.
Отегчена от живота, въздухът не стига.
Объркана и заслепена от горчива мъка,
умирам бавно, пронизана от хладна тръпка.

© Елена Мирчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??