Жена ли си? Звезда ли си? Какво си? Та светиш като фар във моя път! И в всяка нощ омайна, тъмнокоса, щом погледна те - очите ме болят. Като песен в мойта трезвеност нахлуваш, а опия ли се - ставаш моя свят. Ти ли бе онази, дет сънувах, тешаща ме, когато ме ранят? Ти ли бе...? Защо ли? Ах, не зная - зная само, че стоиш и днес пред мен. Не бих могъл минута да изтрая без погледа ти светещ в моя ден. Какво си ти? Ще питам и ще търся отговор под галещия дъжд. Но открия ли го, как ще се отърся, щом и ти от мен си тръгнеш изведнъж? Как ще заживея пак? Боли! Не мога - за дълбоки рани аз не съм готов. Но ти за мене значиш твърде много - въпреки че туй не е любов...
Понеже ти чета нещата и повечето ги одобрявам, ще си позволя да ти препоръчам да избегнеш ретро стилове от сорта на "щом погледна те - очите ме болят." Поздрав!
Ако не броим първите няколко реда които някак тежат и се забиват като мечове в съзнанието,а не както е предначертано за стих от този жанр-става.Някак е писано с нотка на,как да се изразя...бавен гняв,и влага...силно е за посвещение и има къде да се поизпипа...преди бях чел някакъв стих от теб и като че ли бе по-добър.Но като замисъл добре,изпълнение-положително.Ще подобриш това,млад си!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.