12 февр. 2013 г., 11:14

На раздяла 

  Поэзия
588 0 11

НА РАЗДЯЛА

 

 

Седи на хоризонта и нехае

за божите и хорските присъди,

не стигнал себе си, достигнал края,

поглежда плахо във отвъда

 

с едното си око, а с другото се връща

към всеки миг несбъднат или вечен,

към изгрева, към залеза намръщен

и става все по-мъдър и човечен,

 

готов за прошка и на враговете,

които му вгорчаваха мечтите...

Сега е станал праведен и светъл,

за да се представи на светците.

 

 

 

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • За да достигнеш тази светлина
    с Живота трябва да си бил приятел,
    и не раздяла е това, а откровение
    в което душата своя си облякъл...
  • Отново Тъга... Достойна раздяла.
  • Философски, замислящ и запомнящ се стих! Поздрав!
  • Интересен стих!
    "все по-мъдър и човечен"
    струва ми се, че го познавам май този човек
  • И мъдро, и истинно,и чудесно написано /както винаги /
  • Образно и праведно!
  • Преживяно и преосмислено, мъдростта на времето
  • Поздравления, Ачо!
  • Харесах!
  • Мъдростта и човечността са най-силни на раздяла!
    Поздрав,Ачо!
  • Замисли ме, развълнува ме... Считам, че само добрият човек може да бъде такъв на раздяла, човекът, който винаги е бил праведен и светъл... Чудесен поет си и още веднъж го доказваш с последната си философска творба!
Предложения
: ??:??