Без дори да подозира,
че Земята се върти!...
И Звездите от баира
може трудно да свали…

Вятърът със пръчка брули
голите Звезди…
Яхнал сякаш Хоризонта
от високите скали!

Между няколко дръвчета
и едно дере –
край което колабира
нощем цялото поле…

Докато съвсем пресъхне.
И гората замълчи…
Изкорубена и гола,
но с отворени очи!

За да гледа как тепето
от години се руши,
а куршумът във сърцето
няма кой да заглуши!...