Бялата пелена
на скръбта
покрива властно
очите ти.
Някъде,
много далеч,
ни приканва самотна
песента на камбани.
Ти ги слушаш захласнат
и тръпнеш.
Как нежно и страстно
звънтят!
За душите ни.
За душите,
които
отдавна са мъртви,
ни пеят камбаните.
А е рано, Боже мой,
а е толкова рано...
© Иван Бързаков Все права защищены