НА РОЖДЕНИЯ СИ ДЕН
Не знам прибавих ли една година към живота си,
отнех ли му безмилостно една,
но когато се потърсих върху нивите на глобуса,
намерих се във същата бразда,
в която бях от Сътворението още.
Почудих се, когато се повзрях около мен:
светът си беше същият старик немòщен,
звездите същите отгоре, същото море
и лепкава тревога ме прегърна със мъглата си –
зад мене никакъв нишан, че съм живял,
пред мене лес от едри глухи кактуси ...