Хвърчи денят. И на ръба на крясъка
потъва във зениците на лампите.
Шамарите му - вятър смесен с пясък
по бузите ми аленеят пламъчно.
И днеска оцелях. Почти напук...
А пропълзяха през пукнатините ми
и гняв, и болка. С ненадеен студ
докоснаха сърцето ми, обвиха го...
Нощта пристига.Сънищата впряга
да кърпят на душата ми пробойните.
Юнак не можел да стои без рана,
а аз не искам да заспя без бронята. ...