Плахо зад облаци слънцето скри се,
капчици дъжд отрони небето,
вятърът стихна, усетил че с тебе
свещичка запалихме на небето.
От твойта прохлада дойдох да отпия,
че огън гори ми отколе в сърцето,
рано, без време, отвориха се вратите
на най-щастливата ни поема.
Вятър подухва, дъждец ромоли,
а нашата свещичка не гасне -
приседнах до теб на ръба на света,
който никой не знае колко е светъл. ...