Сега не те вълнува дали те мразя, нали?
а още помниш ли преди-
всяка моя лоша дума
бе като острие в гърдите ти.
Сега не те карам да плачеш, нали?
а още помниш ли преди-
в реликви се превръщаха
за теб усмивките ми.
Сега не те нараняват, нали?
а още помниш ли преди-
падаше на колене за вниманието ми.
Сега не искаш да си спомняш, нали?
Но не ще забравиш ти,
как любовта ти бе оръдие в ръцете ми,
как любовта до край те унижи.
© Таня Атанасова Все права защищены