14 мая 2007 г., 13:07
На сцената на малкия театър
На сцената на нашия театъриграехме ,,Покана за париж''Аз бях учителката млада,ти беше, онзи... Даскалов.В едно училище, колеги бяхме,ти канеше ме - ,,да отидем на кафе'',аз все отказвах с извинение,че работата ме зове.Това бе театър, а ние артисти,роли играехме на сцената малка.Но след като падаха завесите тежки,жадно те гледах и чаках покана.Ти подминаваше.Не ме забелязваше,моят взор, отправен към теб.Остана безмълвна твойта покана,остана без отговор - мойта към теб.Аз те желаех, това беше истина,но при нея отиваше ти.Тя те очакваше, там зад кулИсите,с малко букетче полски цветя.Подаряваше ти целувкаи се смеехте заеднокато две малки, щастливи деца........Публиката на крака бе станала.Аплодираха и викаха ни ,,Бис''аз се усмихвах, а сърцето ми плачеше,на сцената лесно е, но в живота ми - не!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Анета Все права защищены
Предложения
-
-
Сегодня, значит, новый год. Кто знает что нам дальше ждёт? Вокруг солнца новый поворот. Сегодня праз...
-
Узреть в листочках всю планету, И край ночной, мчащий к рассвету. Узреть ночь в день, и день в ночи,...
-
Бросить все и уехать... к тебе. Ты только, обязательно, жди! Мне бы спуститься к Неве, мне бы увидет...
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
