empousa5 (Електра)
30 284
21 сент. 2016 г., 16:39

На себе си останах вярна 

  Поэзия
1639 4 7

Недоносена надеждата се ражда,

насилила пределът си съвсем...

Докосване далечно в полумрака,

целувка безконечна на тотем....

 

Пилеещ спомени и чувства,

лицемерен вятър пак свисти,

неудържимо във пулсиращата вена,

конформизмът на тълпите днес не спи...

 

...И трие "безпристрастно" свойте мисли,

с гумички от думи притаени,

напълно чужда за това "изкуство",

драмите ми днес са надживени...

 

Рисуваща чертите ти по памет,

живееща със песни онемели,

за мене птичките не носят пролет 

и спомените са напълно побелели.

 

Студена съм и восъчно прозрачна,

и дива съм..., и груба - непонятна,

навярно грешна, за мнозина трудна...

на себе си останах вярна...

 

Едно научих в стръмният си делник,

истина за мен една е нужна-

живееш ли за другия смирено,

за себе си оставаш чужда.

© Електра Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много благодаря за хубавите коментари!
  • Поздравления! Много хубав стих!
  • Много ми харесва...
  • Хубаво...
  • Всичко започва с твоето собствено Аз и завършва с него. А спомените, те носят само "Diamods and rust"! Ако ме разбираш коя песен цитирам... Онемях от толкова много чувства в стиха.
  • Много интересен стих,със замисляш силен край!!!
  • Ако човек не е верен на себе си, може ли да е верен на друг? Същото е със щастието и обичта. Прекрасна, замисляща творба!
Предложения
: ??:??