На село старците са много.
Младежите са гости от града.
И селото е в изнемога,
тук, брате мой, царува старостта!

Като зомбирани са всички,
тук рядко идва радостта!
Седят  край пътните вратички,
и все си спомнят младостта!

Щом видят някого отвънка:
било младеж или акран;
или пък нечия издънка,
разнищват го във едър план!

Разпитват го какво ще каже,
къде е ходил досега,
децата, внуците му даже,
излизали ли са във света...

... А мене все ме посещават,
за кръвно, за съвети, за сърца,
по някое яйце ми дават
и гледат ме в очи, като деца.

Опитвам се да им помогна...
Измислям начините за това.
Диети строги им налагам...
Повдигам им духа  и със слова!

Не мога често да помогна.
Стареенето им със лек да спра!
Природата да превъзмогна
и билки за любов да набера!

А  туй и мене ме тревожи,
нали и аз съм им почти връстник?
Страна съм аз във работите Божи
и аз със тях надавам своя вик!

 04.06.1999 г.Драгойново