На село
Ще ме води утре мама
в селото при баба.
Там да ходя обожавам,
честичко я посещавам.
В двора бабин зная,
цял ден ще играя.
От енергия кипя,
там ще я освободя.
Пъстри пиленца във двора
житце клюцкат без умора,
а петела горделив
кукурига като див.
Малко беличко козле
гледа като дяволе.
Иначе е то добричко
и милувките обича.
Овчици в хор блеят,
заблуждават се, че пеят.
Диригент е черната овца,
подиграва им се тя.
А кобилката красива,
най е приказлива.
Радва всички от душа.
Не знае що е тишина.
Тез животни аз обичам,
с тях на воля тичам.
Ще ги храня и поя,
дорде не дойде есента.
© Александра Борисова Все права защищены