На село аз обичам
баба да ме води,
по ливадата да тичам,
в гората да ме поразходи.
Камъчета във реката
да хвърлям до насита,
да скачам във водата
с усмивка дяволита.
На баба да помагам
в голямата градина,
с ръчичка да посягам
към храстчето с малини.
Шарената котка да погаля,
вода на кучето да дам,
кокошките със жито да нахраня,
защото вече съм голям.
А вечер, след игри на двора,
сгушен в баба, най обичам.
Заспивам, капнал от умора,
докато приказка ми тя прочита.
© Иделина Миткова Все права защищены