Посветено на Сестра Ми            

Изгаря надълбоко в дълбините на душата.
Белези без рани, думи, които никога няма
да опознаеш и прегръдките ти без наслада.
Чуваш всяка моя дума, но не разбираш
моята болка, тази, която ти остави да тлее.

Продължаваш напред, докато не пропаднеш
в тази дупка от лъжи, която сам копаеше.
Подадох ръката си, но ти режеше надълбоко.
Избор издълбан в някога топлещата свещ,
сега отдимяла разнася останки от обич свята.

Усещаш мрака, който тихо се прокрадва и ще
търсиш отново светлината, която пропъди.
Но силна ще бъде моята душа, опознала лицето
ти. И аз ще подмина белезите на сърцето.
И свещта ще гори отново за нова обич, по-свята.

Изписвайки нечий чужди чувства не е никак лесно, особено ако описваш област, която не познаваш от опит. Благодарен съм на силната ми емпатия, която позволи да напиша този стих. На сестра си пожелавам всичко най-най-добро, нека любовта и никога не гасне и да постигне своите мечти.

На Сестра Ми,

С обич от брат ти! :-)