21 сент. 2007 г., 09:57

На Силвия 

  Поэзия
565 0 6
 
НА СИЛВИЯ
/или затова, как едно 30 годишно приятелство
лека-полека отмира заради разстоянието, което ни дели/



КЪДЕ СЕ ЗАБИ
? ЧАК В САН ДИЕГО!

СВЕТЪТ ЛИ ОТКРИ? ДА, НО С НЕГО.

 

 ЕТО, ЧЕ ДОЙДЕ МОМЕНТА

ДА ПРЕОТКРИЯ АЗ САНТИМЕНТА.


ЛИПСВАШ МИ! НЯМА ТЕГЕЛИ!

ИМА СПОМЕНИ - И ТО ЗА УМРЕЛИ.

 

НЯМА Я СЛАДКАТА, С ТЕБЕ, РАЗДУВКА,

ИМА САМО ФАЛШ, ИМА ПРЕСТРУВКА.

 


И НЯМА ДА ИЗЛЕЗЕМ НИЕ, ДВЕТЕ,

ПО НАШИТЕ СТАРИ ПОЗНАТИ ПЪТЕКИ,

И НЯМА ДА СЕДНЕМ НА КОЛА, НА СПРАЙТ,

И НЯМА ДА РЪСИМ ДУМИ БЕЗКРАЙ.

 


НИЩО И НИКАКВИ СЛУЧКИ НА ВИД,

НО ТАКЪВ СИ БЕШЕ НАШИЯТ БИТ,

 

И ЗА НЕГО АЗ НИЩО НЕ БИХ ЗАМЕНИЛА,

ДОРИ СВЕТЪТ, КОЙТО ТИ СИ ОТКРИЛА.

© Бина Влади Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Тъжен стих... познато ми е до болка!
    Поздравявам те!
  • Тъжно!!! Но не го погубвай в себе си!!!
    Поздравления!!!
  • Ееееее, разби ме!
    Тъжно е!
  • Това стихо е доказателство, че приятелството или желанието за него в теб, не е отмряло...Значи?Пази си я и тя ще бъде същата...
  • Съжалявам , Бина , че е станало така , а може би за нея е по добре там.Но при теб са хубавите спомени , а за кола и бъбрене съм насреща.
    Хубав стих, тъжна си Бина.
  • Богата си защото имаш
    приятелка накрай света.
    Макар далечна и незрима
    завинаги до теб е тя!
    Прегръщам те!
Предложения
: ??:??