12 мар. 2006 г., 00:47
На сина ми(Симеон)
Имам малко момченце - тригодишно едва,
но е палаво колкото триста.
Много жизнено, диво и луда глава
и обичам го просто неистово.
То е поводът, смисълът в моя живот,
любовта ми и всичко останало,
но не смея да мисля в какъв анекдот
предстоят му безброй изпитания.
Няма грешка - наистина мисля така,
в анекдот ненормален живеем,
но надявам се скоро и в "тази страна"
някой искрено да се засмее!
но е палаво колкото триста.
Много жизнено, диво и луда глава
и обичам го просто неистово.
То е поводът, смисълът в моя живот,
любовта ми и всичко останало,
но не смея да мисля в какъв анекдот
предстоят му безброй изпитания.
Няма грешка - наистина мисля така,
в анекдот ненормален живеем,
но надявам се скоро и в "тази страна"
някой искрено да се засмее!
© Константин Коев Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
И аз се надявам на същото! Хубаво е да я има надеждата!
-
Харесва ми!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Важно е за децата ни!