valqka (Валентин Василев)
515 2124
17 дек. 2017 г., 19:34

На ската 

  Поэзия
324 1 2

 

 

 

 

 

Порта затворена отзад,
напред - път белоснежен
и последен стръмен скат,
някога толкова далечен ...

 

Няма как, ще го изкачвам,
снегоходки вече имам,
а ехото ще викам срещу луната,
както вълкът самотен вие.

 

С ехо дали се усмирява
вой от недоизказани слова,
в душата дали се утаява
незабрава...? Това не знам!

 

Там, горе, с въздишка ще поема
последна глътчица живот,
греховна раница ще снема
и ще лейна капчици любов
                           на автопилот...

 

 

 

 

 

 

 

© Валентин Василев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Тя реши ли , отива си и остават вой от недоисказани слова, те в душата се забиват и с времето отварят раната!
  • Финалът е страхотен, Вал!
    Цялото ти стихотворение е прекрасно! Но стой си тук и си раздавай Любовта!
Предложения
: ??:??