На слънцето със първата заря

6 дек. 2017 г., 11:56 2019-07-21T03:15:07+03:00

Поэзия » Любовная

537 6 2

На Слънцето със първата заря
щом небосклона скрие си звездите
и отпътувала си заедно с дъжда

на безнадеждно влюбените във очите
изчезне пъстроцветната дъга...

Любимата с какво ще надаря?

Остана ми богатсвото на дните,
прекрасната небесна синева
и полетът високо в облаците!

Не си отивай ветре ароматен
на пролетно разцъфнала гора
жадувам още аз за твоите ласки...

Красиво-пъстри вече са листата
и приливно нахлува Есента
окъпана в червено-жълти краски.

От скитане болят ме ходилата -
в живота неусетили трева
в пътеката със бабините зъби...

Там някъде във оголялата гора

разбитото сърце самотно броди
и ме очаква да се върна Любовта!

angelmilev (Ангел Милев)

2017-12-07T16:33:31+02:00

Aлбена, благодаря за импулса който ми даде да довърша стихотворението.
anabel7 (Албена Димитрова)

2017-12-07T09:47:57+02:00

Красиво е, Ангеле! Поздравявам те!