По спирките е пълно със лица
А те изпълнени с толква надежди
Лица търсещи своите слънца
Следващи пътища, оплетени прежди
Белия старец със многото спомени
И момичето търсещо принца си
Малки момчета от вятъра гонени
И любимата която завинаги тръгва си
Хиледи хора купчини чувства,мълчат
И всеки чака по спирки мечтите си
Чакат рейсовете житейски седят
И пътуват с тях до края на дните си
© Кристиян Герчев Все права защищены