18 окт. 2012 г., 13:24

На среща 

  Поэзия » Другая
452 0 1

Вървиш и търсиш човека,
а срещаш само предмети.
Търсиш и пламъка там,
той се е скрил в твоя блян.

 

Оглеждаш се в колата...
всеки ден, всяка нощ...
и разбираш, че си се изгубил,
въпреки че не си се променил.

 

Прибираш се и купил огледало,
виждаш някой там насреща.
Познаваш се с усмивка,
успокояваш се, че пак си тука.

 

Ето те най-накрая вкъщи,
върнал се от всички отражения.
Това си ти, това е твоят пламък,
човекът, който търсиш, пак си ти.

© Елеонора Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • От автора: Моля всеки, който прочете стихотворението да напише някакво впечатление. Или да го оцени. Това е първото стихотворение, което публикувам и имам нужда да разбера дали се харесва. Благодаря предварително за отделеното време.
Предложения
: ??:??