29 нояб. 2019 г., 10:58
ххх
На Стефан Данаилов, с поклон и с любов!
Порой усмивки. Влюбени моменти.
Ти- млад - във сънищата на жените.
Звезда и блян от черно-бели ленти.
Талант. Харизма. И възхита.
Игра така, че цяла първа ложа
изправяше се на крака - да гледа.
Игра със цветето, игра със ножа.
А Мелпомена беше много бледа.
Не плачем... Няма съ̀лзи вече.
Отвя ги бурно артистичен вятър... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация