ina_popova (Лала Ловеч)
22 16
20 июл. 2006 г., 19:06

На стената 

  Поэзия
779 0 3


        Колко следобеди мислех наум,
        с колко въздишки ти казах "ЛИПСВАШ МИ"?
        Превръщах във песен вески твой шум
        и премълчавах неискани истини.

        Колко снимки превърнах в икони,
        колко спомени дишат на мойте стени?
        И дишат моят въздух
        и пият от мойте сълзи.
     
        Нима и ти ще свършиш там?
        Някога ще се превърнеш ли във минало?
        И на стената ням и сам
        ще пазиш времето изминало.

        А дали сега са думите излишни...
        потънали във сенки и мъгла.
        Ах,не искам някой ден да бъде
        твой дом моята стена!

© Лала Ловеч Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??