На страданието ми
Здравей, мое малко зеленооко чудовище,
неутробно, безбого, бозаещо бреме.
Докога ще ме искаш за свое леговище,
докога ще износвам аз тебе, ти – мен?
Клони сухи без листи ще вържат годините,
небеса ще целуват пръстта,
ще се съвкупят дяволи хитри с богините,
дъждове в цветове ще се влеят и ще родят.
В колелото на битките ярост ще гасне
и денят ще догони нощта.
На заранта сънни, безродни, побелели от щастие, ...