НА СУДОРМАТА
/на чардака/
Стоя подпрян на судормата
и гледам нежно вечерта,
видях как идва тъмнината
и как краде от мен света!
Обра им всички силуети
и багрите дошли с Деня...
Светулчица пред мен засвети...
И пак потъна във нощта...
И кукувицата закука!
И аз започнах да броя,
годините тя гдето чука-
живота си да уловя!
Над ореха изгря Луната,
запълни цялото Небе!
Зарадвах се на Светлината-
така изглеждаше поне!
И прилепите от гората,
стигнаха мойта судорма,
сгрешиха пътя си и спряха
да гонят свойта тъмнина.
Трептящите звезди се скриха!
Една звезда над мене спря.
Във свитлина се потопиха,
щом пълната луна изгря!
28.05.2010г. Драгойново
© Христо Славов Все права защищены