На свиждане

9 апр. 2012 г., 11:37

Поэзия » Гражданская

376 0 2

На свиждане

Една жена, съсухрена и бледа,

надхвърлила отдавна шейсетте,

с изплакали сълзите си очи, ме гледа,

и мъка майчинска се в тях чете…

Нещастна бабичко, къде си завървяла?

Къде си запреплитала крака?

Какво те мъчи, та си побеляла?!

Горчилки ли те гонят и сега?

В бохчичката си армаган ли носиш,

на страдащия в болницата син?

И милостта на Господа ли молиш,

за милия, останал ти, един!?

О, плещите ти вече охромяли,

годините едва, едва държат…

Но мъките ти не са остарели,

изглежда тия мъки те крепят!