Гледам хоризонта, плачейки...
Не мога да преценя колко е далече...
Спомням си за тебе, влачейки
едно сърце разбито вече.
Поредната моя сълза се отрони.
Оглеждам се, но теб те няма...
И като дете, пред магазин за бонбони,
плача за времето, когато бяхме двама...
Но нима, плачейки, ще те върна?!
Ти даде ми напразно обещание...
А после ме нарани и просто си тръгна...
Уж си далеч, а всъщност само на сълза разстояние...