21 мая 2008 г., 07:39

На сърцето ми... 

  Поэзия » Белые стихи
916 0 4
На сърцето ми градските порти
нямат дворник и разписание.
Незалостени вечер остават.
И странниците утрото не чакат,
подпрели гръб на каменния зид,
с дисаги, пълни със умора.
Разхвърляните облаци отвъд
затулят слънцето при нужда.
В салкъмено-зелена тишина
утехата присяда...
Какво ли друго е една врата,
ако през нея не премине странник...?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Василева Все права защищены

Предложения
: ??:??