на Т. П.

8 февр. 2009 г., 10:47

Поэзия

982 0 2

Безмълвно за тебе страдам,

вървейки по черна празна пътека.

Искам да заплача, силно да извикам,

но ме спира усмивката ти мека.

Загърбих сълзите си, умряха с тебе,

на лицето ми усмивката застина,

огледалото погълна я без време,

за глътка въздух да се боря - това само ми остана.

Очите ти за мен се затвориха,

спрях да виждам оттогава.

Гласът ми бе красив - така казваха,

с твоя заедно помръкна.

Събуждам се сутрин, но не съм спала,

слънцето наполовина грее.

Сърцето си цялото бях усещала,

сега част само за теб остана да живее.