Един весел, русоляв мъж: такъв те запомних и вечно ще помня. Ръцете ми стиснал до топлата гръд в десница грижовна.
Аз тичах, а ти леко отпусна ръката ми детска: аз тичах ли тичах, а ти си се плашел за мен.
Аз мислех, че мога небето да стигна и питах те как се нарича всяка звезда а ти си измисляше с детска невинност сякаш бе толкова важно това...
Сега сме далече: ръчицата детска порасна: и вече не тичам по детски. Сменихме си ролите, ти питаш ме как се нарича онази звезда. А аз си измислям. И всичко на тебе наричам...
сега очаквам някой критик да те обвини в "углавни престъпления" към поезията, но от мен да знаеш - ето това е истинска поезия. Тази, която поражда чувства у читателя и която разплаква.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.